Малко история на модата

Месопотамия

Древна Месопотамия се намирала между перите Тигър и Ефрат, в територията на днешен Ирак.
Няколко са древните цивилизации, които са възникнали на територията на древна Месопотамия.
Шумерската цивилизация се зародила преди около 4000 години пр. ХР. И достига своя културен връх 2700 – 2350 год. пр. ХР. В ранния период шумерите се обличали с кожи от овца с руното на вън и ги украсявали с декоративни кичури.
Тези поли от овча кожа се прикрепели с помощта на игли. Били с дължина до коляното, а при по-знатните стигали до глезените. Горната част на тялото в повечето случаи оставало голо, или се покривало с друга овча кожа във вид на наметка. Към 2500 год. пр. ХР. Овчите кожи при жените са заменени от тъкан вълнен плат, но декоративния ефект на цветните кичури се запазил . Те били или втъкавани в плата, или прешивани допълнително. Наречени от гърците каунакис ( kaunakes ), тези вълнени поли могат да се видят върху всички скулптори и мозайки от този период.
По това време започват да се носят и дълги наметала. В материалите за изработване на облеклото и шапките за почва да се включва сплъстената вълна ( кече ) и щавената кожа. Мъжете започват да се бръснат гладко, и двата пола носели дълги перуки. Бижутата били фино изработвани от злато и украсявани със скъпоценни камъни. Представлявали брошки, декоративни гребени за коса, обеци и огърлици. Те се носели както от мъже, тъка и от жени.
През 2370 год. пр. ХР. се забелязва промяна в стила на обличане. Мъжете и жените започнали да се обличат с парче плат от вълна, а по-късно и от лен, с което обвивали телата си над полата. Тази дреха подобна на шал била по краищата с ресни или пискюли. За мъжете това наметало било вълнено и се носило по начин, който оставял ръката за носене на меча свобода. Новата мода се зародила в североизточна Месопотамия по времето на цар Саргон.Стилът на обличане в Месопотамия по време на вавилонците ( 3105 – 1240 год. пр. ХР.) и асирийците ( 1200 – 540 год. пр. ХР. ) до усъвършенствал облеклото на шумерите.
Появи ли се две нови облекла и за двата пола – туниката и шала. И двете се изработват от по едно парче плат. Туниката била дълга до коленете или глезените и имала къси ръкави и кръгло деколте Върху туниката се намятали няколко шала с различни пропорции и размери. Те се привързвали с широки колани. По правило шаловете завършвали с ресни и пискюли. Вълната била основния материал за изработката на това облекло. Дрехите били оцветени в ярки и силни тонове и силно декорирани с разнообразни мотиви, най-често геометрични. От долу жените носели къса пола, а мъжете – препаска през слабините. На краката обували сандали или ботуши от щавена кожа. Оформянето на косата било от голямо значение, както за жените, тъка и за мъжете. Косата е била дълга и грижливо сплетена, ако е било необходимо се добавяло имитация на коса. Обилно се поливала с благовонни масла и се боядисвала с черна боя. Мъжете си оставяли дълги накъдрени бради. На главите си носели метални диадеми или кожени шапки с формата на фес. Знатните особи се отличавали, като слагали на главите си високи, цилиндрични тиари завършващи с златни орнаменти ( апекс ) Жените носели воали падащи от високи боне. Орнаментите от злато и скъпоценни камъни върху костюмите на знатните особи са богати с високо качество на изработката

Древен Египет

За облеклото в Древен Египет съдим най вече по запазените стенописи и скулптори, но като се има в предвид силния консерватизъм на тогавашните творци и тения консерватизъм, то представянето на облеклото най вероятно изостава от реалните промени в тогавашната мода.

Основният материал за изработката на тъкан бил лена. Ленът е много древна култура в Египет и египтяните вярвали, че боговете носели ленени дрехи, още преди да слязат на земята. Вълната се използвала рядко, тъй като животновъдството било слабо развито. Една от характерните части на древното египетско облекло е декоративната яка „горгерен”, носена и от двата пола.
Тя представлява ярко украсен с бродерии и инкрустации сноп от ленти, които се слагат директно около врата и раменете. В някои случаи се слага и върху бяло наметало. Египтяните използвали и кожи. В началото те били необработени, а след това се научили да я обработват с сол или стипца. След обработката кожата побелявала и след това я багрили в различни цветове. В по-късен етап окрили щавенето с жълъди от дъб. Щавената кожа служела за изработване на ремъци, колани и сандали.
За 3000 години костюмът при Древните Египтяни се променя твърде малко. Основна дреха в него си останали парчетата плат „шенти”, „кализирис” и „суш”, които се увивали около тялото без шевове. Прикрепели ги с шнурове от лен или вълна, колани или яка около врата. В по-късен период се появява ръкава прихванат с шев.

Древен Египет

Има три периода в развитието на древногръцката цивилизация.
Архаичен период се наричат вековете около 500 год. пр. ХР. Това е период в който съжителстват
различни култури от континентална и островна Гърция. Те оказват по между си взаимно културно влияние. Около 1200 год. пр. ХР. Дорийците нахлуват в Минойското царство в Крит и Пелопонес. Те са северна раса от Иилирия и са в по-примитивен стадий от минойците. Днес знаем твърде малко за тяхното облекло, но се предполага, че то е било елементарно и грубо. Изработвало се основно от нещавена овча кожа. Те оформяли овчето руно като правоъгълно парче, след което го закрепвали около раменете и тялото с игли. Носели се и наметала с качулка, кожени навуща и островръхи шапки. В късния Архаичен период в Гърция се установява по-напредналото общество на Йонийците. Те произвеждали текстил от вълна и лен с добро за времето си качество. Това дало възможност да се изработват дрехи в драпиран стил.
През 8 -7 –ми век пр. ХР. Йонийците започват интензивна търговия с средиземноморските култури и Галите на север.5 – 4-ти век пр. ХР. са годините на класическия период на древногръцката култура. Те достигат много високо качество и стил на работа в изкуствата и архитектуратаКласическото гръцко облекло е в драпиран стил, като в дрехите почети липсват шевовете. Жените и мъжете се обличат по подобен начин. Дрехата в класическа Гърция била съвсем естествена. Тя нямала никаква кройка и подплънки. Представлявала правоъгълно парче плат с различни размери, което се драпирало по различен начин и се прехващало с декоративни игли и ленти.Семплата дреха имала голямо разнообразие в нейната употреба в зависимост от въоръжението на този, който я носи. Хитонът ( hiton ) е класическа дреха за гърците от времето на Архаичния период до края на Елинистичния период ( 320 – 30 год. пр. ХР. ) Той се носел както от мъже, тъка и от жени. Представлява парче плат от лен или вълна, което се драпирало по разнообразен начин и се прикрепял на рамото с декоративни игли наречени fibulae. Около кръста се пристягал с колан. Дължината му е различна според периода и предназначението му. При мъжете през Архаичния период е дълъг, след това започва да се скъсява и стига до коленете. Жените винаги са носели дълги го глезените хитони. С времето се произвеждали все по-фини, което довело до по-нови начини на драпиране. Това се отразило особено силно върху женската дреха. Парчетата плат се киснели в разтвор от кола, след което се драпирали и съхнели на слънце. Този метод създал невероятно разнообразие от видове драперии.
Пеплосът е женско облекло направено от две парчета плат, закопчавал се и на двете рамене с игли и се пускал под талията, където е престяган с колан. По същия начин можело да се използва и по-дълго парче от това на хитона, което се пуска около тялото и отпред се пристяга по същия начин. През Елинистичният период пеплосът започва да се пристяга с колан под бюста. Можело да се носи и като връхна дреха. В началото се изработвал от лен и вълна, а по-късно и от памук и коприна.
Гърците използвали основно два вида връхно облекло. По-късата наметка се наричала халамида, а по-дългото наметало хeматион. Халамидата се изработва от вълнен плат с по-тъмен и ярък цвят и се носел закопчан върху едното рамо с игла. Ръката за меча се оставяла свободна.

Древен Рим

Римската цивилизация ( от 18 век пр. ХР. до 476 год. ) завладява последователно Сицилия, Картаген и северна Африка, Гърция, Египет. През 2-ри век тя се простира от Испания до Черно море и от Британия до Египет.

Историята на римското облекло се развива, като част от изкуството успоредно с архитектурата. От начало римската дреха е силно повлияна от гръцката, но със завладяването на нови народи с различна култура този стил се усложнява и променя. Забелязва се стремеж към претрупаност и пищни цветове, а към края – показен разкош.

В Римското облекло има строго маркирани зони, очертаващи различните социални прослойки. Определени цветове, материи и модели са запазени за аристокрацията, а други – за гражданите. С териториалното разширяване на империята се дава и по-голяма възможност за прилагането на нови тъкани. Памук от Индия и коприна от Китай навлизат в дрехите. Първият римски император, който се облича с коприна е Елагабал. По-късно Римляните се научават сами да си тъкат копринени платове, но китайците успяват да запазят в тайна производството на суровината. Римляните оцветяват и обработват с киселини техните платове. Най-известното багрило е т. н. „пурпур от Тур”, наречено на един от градовете в който се произвежда. Багрилото се получавало от мекотелото Purpura и се извличало трудно и в малки количества. Оригиналния цвят който се извличал от глезите на мекотелото бил тъмно червен. Носенето на дрехи с пурпурен цвят било привилегия само на висшето общество.

Тогата е най-известната римска дреха. Тя представлява голямо парче плат увито около тялото като плащ. Подобна е на гръцкия хематион, но парчето плат било с друга форма. То било дълго до 5 м. и широко 2 м. и във формата на полукръг. Тогата станала символ на благородниците и било забранено на обикновените граждани да я носят. Изработвала се от вълнен плат и била доста тежка. Плисира ли я от пред с дължина на гънките около 1,5 м. от нивото на земята, до където се спускала тогата, вертикално на горе. Останалата част от плата се замятала през лявото рамо, минавала през гърба, над дясната ръка. По този начин дясната ръка оставала свободна. При това оставал доста плат, който или висял от пред или се замятал на главата.

Византия

През 324 год. римският император Константин решава да изгради на ново римският град Визнтиум, който до тогава е бил гръцки център. Константин нарича града Нов Рим, който по-късно е наречен Константинопол ( днешен Истанбул ) След падането на Западната Римска империя, Константинопол става столица на християнската империя Византия.През своето съществуване Византия има два 2 силни периода на просперитет, които естествено се отразяват на начина на обличане. Първият период е от 527 до 567 с царуването на император Юстиниан. По това време римското влияние е все още силно и модата се диктува от Рим. Носят се дрехи в драпиран стил от последните години на Западната Римска империя. Близостта на Византия до близкия изток дава своето отражение и там започват да се прокрадват нотки на влияние от Персия и Анатолия – появява се скрепване с шев, дрехите стават по-прилепнали към тялото с по-богати орнаменти върху тях и с повече бижута. Византийската дреха започва да се отличава с голям разкош, който до голяма степен се дължи на майсторството на арабските и източни занаятчии. Тези великолепни дрехи започват да предизвикват завист из целия, тогава цивилизован свят.

Внасят се луксозни тъкани от Азия, Сирия и Египет, без да се жалят парите. Византийското текстилно производство също било стимулирано.

В началото, през първите години на своето царуване, византийският император Юстиниян се опитал да отклони пътя на коприната, който тогава минавал през Персия, но не успял. По-късно той имал невероятния шанс срещу голяма сума да купи технологията на производство. Продали му я двама персийски монаси – мисионери в Китай. Те познавали технологията на добиване и обработка на коприна от копринената буба. В цената влизала не само метода на добив на коприна, но и доставка на копринени буби в Константинопол. От този момент в Европа започнало да се добива копринена нишка, която била суровината за изтъкаването на ценния копринен плат. Подобно на китайците и византийците строго пазили технологията на добив на копринена нишка и Византия бързо придобила голям разцвет в областта на текстилното производство. Тази тайна се пазила чак до ранното Средновековие, когато била разпространена първо в Анатолия и Сицилия, а след това из цяла Франция и Италия.

Облеклото през 5/12 бек

Облеклото на европейците след падането на Западната Римска империя
в периода от 5-ти век до 1340 год. търпи малко промени и остава стандартно в широк регион. В този период различните климатични особености и обичаи влияят върху разнообразието на облеклото. И за двата пола дрехите се шият грубо и са широко скроени. Долните дрехи са шемизе ( риза ) и брас ( braies ) – грубо ушити долни гащи. При мъжете ризата е дълга до бедрата, а при жените по-дълга. Облича се като се нахлузва през главата. Има голямо кръгло деколте, което след обличане се
престяга посредством връв. Върху тези долни дрехи са се обличали една или повече туники с дължина до коленете или до глезена. Туниките са широки, с кръгло деколте и дълги ръкави. Престягали са се на кръста посредством колан. Изработвали се от оцветена вълна или лен и ги декорирали с бродирани ленти около подгъвите и деколтето.
Обувките се били груби, чорапите се шиели вертикално от две парчета плат и се придържали с навуща или жартиери. Много разпространена дреха е сюркотът. Той е без ръкави и се носи върху туниката. За пръв път е изработен за пръв път в края на 12-ти век и произлиза от табарда – плащ на пизарите кръстоносци, който се е носил над бронята. Сюркотът е връхна дреха с или без ръкви, който се е носил и от двата пола. При мъжете представлявал правоъгълно парче плат с дупка за главата. При жените сюркота бил по-важно и характерно облекло, което през 8-ми век се превърнало в свободно падаща над тялото мантия. В началото на 19-ти век ръкавите изчезват и на тяхно място се появяват дълги вертикални ленти, които стигат до бедрото. Деколтето било дълго и хоризонтално. Разрезите за деколтето и ръцете се подшивали с кожа или бродерия. Плата под сюркота падала на широки.

Облеклото през 12/15век

Някъде към 1350 напъпват големи промени в облеклото. Дрехите започват да се шият по тялото и да подчертават неговите форми – разбиране, което напълно противоречи на представата за дрехата преди това. В Европа навлиза направление в изкуството и най вече архитектурата наречено Готика.
Развитието му започва през средата на 12 век във Франция по време на романския период едновременно с готическата архитектура на катедралите. Готическото изкуство е най-силно изразено в склупурите, фреските и илюстрациите към ръкописи. През 14 век в Италия Готика постепенно еволюира в Ренесанс. Ренесанса се отличава с връщането към ценности и форми на гръцката и римската антика в литературата,философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата. Промяната да стила на обичане се дължат не само на готовността и нагласата на хората за промяна, но и на нарасналите възможности на майсторите на облекло и голямото разнообразие на по-качествени тъкани внасяни от Индия и Далечния Изток. През късното Средновековие вниманието се съсредоточило върху мъжкото облекло.
Формите на мъжкото тяло били изтъквани и подчертавани. През 14-ти век била възприета мъжката туника от четири части. Тя била с шев на гърба и се закопчавала от пред.

Облеклото 16/19 век

През 16-ти век в Европа се извършват значителни промени. Веригите стягащи средновековното общество се разкъсват, хората се радват на по-висок стандарт на живот, а това води до разширяване на средната класа. Европа започва да излиза от своите граници. От Португалия, Испания и Франция започват да отплават мореплаватели търсещи нови земи. Техните експедиции стават източник на нови богатства, суровини и ценни метали. Всичко това се отразява разбира се и върху модата. Както обикновено става главните центрове на богатство диктуват модата.
До към 1510 год. стилът в облеклото продължава да се диктува от Италия.
Моделите са като тези от края на 15-ти век. Младите мъже носят копринени ризи, набрани и с бродерии около врата и китките. Върху тях се обличали къси туники, а надолу се носели раирани плътно прилепнали чорапи. По-възрастните мъже носели върху туниката дълга наметка, отворена в средата и с подгъвите навън.
Дамските облекла са с квадратни деколтета и къси за да се вижда под тях набраните долни фусти – шемизе. След Италия модата се диктува последователно от германци и фламандци, но към средата на века начело излиза Испания. От 1520 до 1545 год. се появява модата на декоративно разцепените и бухнали подплати. Тя е взаимствана от баварските и швейцарските търговци. Облеклото от този вид се нагъва така, че всяка гънка да разкрива контрастиращия цвят на дрехата под нея.С помените в Европа се изменят и дрехите.
Докато Ренесанса изтъква човешкото тяло при новата модна линия води до по-убити цветове, по-широки дрехи падащи свободно около тялото и изпълнени от по-тежки материи. Мъжката туника през този период, наричана дублет, е с дължина до коленете е отворена отпред и се демонстрира ставащия под нея кодпис. Върху дублета се обличало тежка кадифена дреха с кожена яка и маншети.

Облекото през 19 век

Модата в европейското облекло е вече интернационална. Модните тенденции да дамите се диктуват от Париж, а в мъжката мода от Лондон. Това което започнало да се нарича шик в дамската мода неизменно идвало от Париж Модата започнала да се разпространява в Европа и Америка, посредством илюстровани журнали, които първо се издават в Париж, после в Лондон, а след1850 год. във всички европейски държави и Америка. Именно там се появяват и най известните като Vogue и Harper`s . До 1820 год. в дамското облекло продължавали да се отразяват някои идеи на Френската революция. Усещало се и влияние на класическа Древна Гърция. Дамите носили свободно падащи драпирани на едри гънки облекла в бяло или бледи тонове. Корсетът бил изоставен, бельото станало оскъдно. Студените зими се компенсирали с връхни дрехи. Те били с дължина ¾-ти, изработвани от по-плътни и ярки материи. Присъствали и разнообразни дълги и къси шалове и манта. Косата се носела в класически вид – на кок и украсена с панделки и пера.

Облеклото през 20 век до Втората светова война

В началото на 20-ти век редица технически отрития са вече факт – електричеството, телефона, киното. С първия полет на братя Райт настъпва и нова ера. Жените продължават своята борба за активно място в обществото и отстояват своите права. Работническото движение набира мощ. До първата световна война Европа е в период на охолен живот свързан с показен разкош и светски мероприятия. Париж се превръща в европейска столица на този живот и емблема на дамската мода. В Париж дамите могат да си купят дрехи по последна мода или да прочетат в модните журнали какви са последните тенденции в модата. Модни салони като тези на Ворт, сестри Калло, Пакен, Редфърн и Дюсе процафтяват. По примера на Чарлс Фредерик Уопт те демонстрират своите нови облекла върху живи модели в специални салони, или ги изпращат като бляскава реклама на модните тенденции по приеми. За целта творците на висшата мода превличат актриси. Модните журнали са пълни с ново изгряващи звезди на киното, които са снимани със същите тоалети с които се явяват на екрана. Вот дори продава няколко свои модела в Америка, но там модната индустрия едва започва да набира скорост. През тези години на сладък и бляскав живот, наричан „бел епок” (от френски – красива епоха ) до 1914 год. идеалът за женска красота се свързва с пристегната в корсет тънка талия, преливащ бюст и мощни бедра.Дамите започват да се стремят, към нещо необичайно за тях – изпъкнал бюст. Това започва да се превръща в идеал за тях за едно с тясната талия и прилепналата пола, подчертаваща бедрата. В този доведен до крайности идеал, S-формата се постига с помощта на корсет, който повдига гърдите и стеснява талията. В следствие на това дамския костюм изпълнен с набори, панделки и волани е невероятно женствен, но и крайно непрактичен и неудобен за носене. Деколтето е високо, почети
до ушите, долния край на полите се влачи по замета върху накъдрена долна фуста наречена „метла” Върху прическите а ла Помпадур се носят живописни капели.
Мъжете запазваттрадиционното сиоблекло. За дневнооблекло се носи редингот и панталон на райе, а при вечерното се запазва черният фрак и панталони с бяла жилетка. По това време в Европа мъжете започват да търсят и американския олекотен вариант на фрака „туксидо-фрак( по името на квартал
на милионери в Тексас )
Започва да се налага и костюм, пак от три части, но включващ в себе си куртка. 1910 година е преломна в развитието на дамското облекло. Философията на Фройд, движението на кубистите начело с Брак иПикасо, музиката на Дебюси, Малер, Стравински и Равел оказват своето влияние. Всичко това е подчертано нагледно с през 1909 с гастроли в Париж на руския балет на Дягилев и
революционния стил в танца и сценичния костюм на Айседора Дънкан. Постановки като „Жар птица” и „Петружка” по музика на Стравински и „Шехерезада” по музика на
имски Корсаков предизвикват истинска сензация в Париж.

За интересуващите се: повече информация можете да намерите на  www.diacheli.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: